Непрежалими цветове.
Разделям зимата на два живота.
В единия ще съм море,
а в другия ще бъда сняг, защото…
Каквото е било, било.
Въпрос на грешки и на нетърпимост.
Топи се зимното кълбо,
а другото е сняг от други зими.
Чия любов? Чии ръце
ме търсят в най-мъгливите ми строфи?
Единственото ми сърце
прелива от вълнения, въпроси…
Усещате ли пролетта?
Студът изтича във дълбока яма.
Остава само мисълта,
че тук те няма, но и мен ме няма.
източник:личния фейсбук профил на авторката
Можете да коментирате чрез: