“Прелестни наивници”- Винченцо Капа

Има една непозната,
с която, поне веднъж
месечно, господин на средна възраст
се засича в градската библиотека.

Той е скромен,
минал 30 години, хубав, но не красив,
леко оплешивял,
без голям житейски опит,
но с богато въображение,
което го тласка към много заблуди.

Тя е с десетилетие
по-млада,
красива, непринудена,
доста по-добре облечена от него,
дългокоса.

И двамата се разминават
из града,
понякога се поглеждат,
но така, както хората,
които не искат да се познават,
още от пръв поглед.

И двамата живеят сами,
обичат да гледат навън когато вали,
но няма нищо друго,
което е общо в интересите им.

Веднъж се сблъскват на
улицата, той я поглежда,
тя се извинява набързо
и заминава.

Той не знае, че тя често пита,
коя книга е взел
последно от библиотеката,
и винаги я прочита след него.

Тя не знае, че той й
пише стихове, които крие в една тетрадка,
в дъното на чекмеджето си,
макар, че няма кой да я потърси.

Ако съдбата ги заобича,
в един момент ще им покаже,
макар и двамата да са доста интелигентни,
какви големи глупаци са, и колко прелестни наивници.

източник: magnifisonz.com

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *