ПЪТЕКАТА – Е ВИНАГИ ЕДНА…
Онази, по която те намирам.
А любовта – прилича на вина.
Такава… От която се умира.
Пътеката – е винаги една!
Онази… По която си отивам.
От устните ми капе тишина…
И в твоето мълчание попива.
Не ме изпращай! Мога и сама
да прекося Пустинята на Дните.
Когато се прибираш у дома –
разбираш, че ме носиш във очите.
Разбираш, че полепвам по съня.
Разбираш, че без мен ще бъде празен –
и той, и утрото ти, и деня –
във който няма… откъде да вляза.
Разбираш, че без мене ще горчи –
и чашата кафе, и тишината…
А вечер – по ракията личи,
че е известен края на играта.
Пътеката е винаги една!
Една – единствена… Но двупосочна!
Любов, която всъщност – е вина…
И… самота.
Която е безсрочна!
източник: личната страница на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: