В твоя поглед внезапно се стъмва.
Бръчка-мълния сбира за миг
твойте вежди. И бурята гръмва.
И настига ме първият вик.
Върху мене във малката стая
гръм след гръм пада по-страховит.
Но спокойно ги срещам, че зная —
не на мен, на света си сърдит.
Викай! Викай! Излей си душата!
Вън не може — крещи у дома.
Изсипи върху мене вината
на голямата лоша земя.
Звярът мъка, старателно скриван
от света, тук без страх отключи.
Викай! Викай! Пред други не бива,
но пред мене недей да мълчиш.
Аз безропотно ще те изслушам.
Викай! Кряскай! Обиждай! Вилней!
На душата й трябва отдушник.
Насъбраната злоба излей!
Злото ти да преглътнеш не можеш.
Не е залък, уви, за мъже.
Викай! Кряскай! Обиждай!Убождай
с думи, с погледи, с мисъл и жест!
Няма как – ще преминем през дните
със неравен, но все пак общ ход.
Всички бури в света страховити
имат своя тих гръмоотвод.
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: