Предпразнично сме весели и чисти.
Предпразнично – изпълнени с надежди.
Веднъж в годината – без лоши мисли.
Преди Великден – богоугодно нежни…
Сърцата стискаме, като апокалипсис.
Дори на дявола ще му харижем прошка.
Преди петела да пропее трижди
възкръсваме за тленните си мощи…
Готови сме. Надъхани и смели.
Животът ще се ширне във червено.
В мечтите си сме по човешки бели,
но пак покълва тихото ни семе…
Сами сме си причината за всичко.
И всеки сам със кръст се е орисал.
А Някой бе дошъл да ни обича,
с идеята, че просто има смисъл.
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: