Канела, мед, тъга и лавандула,
и две въздишки, колкото за цвят.
Луната мигом, чула-недочула,
надникна в чашата ми с шоколад…
Забърках и на нея – цяр за обич,
жена е също, знае да боли.
Добавих скришом в чашата й облак,
и цялото небе се промени…
Откъснах стръкче мента за надежда,
че моята е вече за поправка.
Внезапно, в закъснялата си нежност,
реших да ти изпратя незабравки…
Поне да ме привиждаш все такава –
най-хубавите спомени обула.
Вълшебство за любов не се забравя:
Канела, мед, тъга и лавандула.
източник: личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: