Изгаряй ме със шеметна любов,
от вечността да съм пленена.
И всеки идващ ден да бъде нов,
от изгрева безсмъртна песен.
От слънце да иззидам къща
и птица в скута ми да каца,
да ме поглъща грижа хорска
и болката им
с обич да разтварям…..
А вън родопска вечер да се спуща,
звездите да запалва с таен знак.
Южнякът да покълва всяко цвете
и медени кавали
да слизат във съня ми.
от стихосбирката “Усмихнати небеса “
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: