Скитница съм, мамо, скитница,
покрив ми е синьото небе.
Волна съм, сестра на птиците,
скитница съм, скитница в сърце.
В сън са ме нарекли самодиви
скитница да стана като тях.
После разпилели в златни ниви
кичур от коса ми с лунен прах.
С мляко змийско ме напили –
хубост да ме стигне до смъртта.
А под камък ми късмета скрили –
веда да съм, скитник в любовта.
От тогава тъй живея, мамо,
вей ми вятър дивата душа.
Дом, дечица мили аз си нямам,
за постеля – буйната трева.
Скитница съм, мамо, скитница,
огън самодивски ми гори нозе.
Синя вис жадуват ми зениците,
скитница съм, скитница в сърце.
*изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: