След всеки празник има многоточие.
След светла радост – идва кратка пауза.
И всяко нещо, някога започнато
приключва със началото на залеза…
След паузата – e дълга равносметка
за всичките добри и лоши дни.
А някой горе слага ни отметки
кога сме себе си. Кога умът мълчи.
След болката, животът рестартира,
и всеки делник почва отначало.
Броят се мигове. Кога дъхът ни спира?
Кога обичаме, като единно цяло?…
След цялото – отново кратка пауза.
Светът е на съставните си части.
Не е проблем. Дошла съм, за да кажа,
че даже и във ада има щастие.
източник: Български националистически форум
Можете да коментирате чрез: