Слушам дъжда.
Колкото са капките,
струва ми се,
толкова хора са си отивали
от живота ми.
Но дъждът отново идва.
И хората идват.
И си отиват.
И есените стават пролети.
И всичко излишно заминава.
Освен излишните думи.
Те натрупват шлака у тебе
и запушват пътя на непразните.
И дъждът все някога
дава всичко от себе си.
Остава само нетленното
да крепи върху скелета си
плътта на света.
източник: личният профил на авторката във faccebook
Можете да коментирате чрез: