Събличам те, душата ти събличам
във пурпурната тишина на мрака.
Събличам те – наум – и се заричам,
че повече не мога да те чакам.
Събличам те, душата ти събличам.
Но само с поглед. Или със въздишка.
И нищо, че съм смешен и приличам
на стар герой от много стара книжка.
Събличам те, душата ти събличам.
За тялото не ще ми стигне воля.
Щом мога и така да те обичам,
за повече аз няма да те моля.
източник:личния профил на автора във facebook
Можете да коментирате чрез: