А аз не исках да се влюбвам в друг.
От младостта далечна те харесах,
ти бе момче – мечта и спря се тук
до моите коси, ръце и нежност.
Животът после как ни завъртя,
отиде си, обиден без причина
и много дълго време любовта
не ме омая, покрай мен не мина.
Обърка се във другите жени,
не отличи красивото начало,
потъна в неизвестни дълбини
и не отсея черното от бяло.
Не искам да разказвам: тежък край
споходи те като нещастен битник,
но ти така живя в един безкрай
с идея за богатствата на скитник.
И нищо не успя да съхраниш,
изплъзна ти се и живот, и време,
душа си нямаш, за да си простиш
и нея Дяволът дойде да вземе.
10 декември 2020г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: