Като сън
Ти не вярваш ли? Ето ме! Цялата!
Като сън, като вик, като дъжд!
Като малка светулка изгряла
в самотата ти, тъй, изведнъж…
Като повик дошъл отдалече
дълго чакан и много желан…
С обещания в твоята вечност
да се будиш, но никога сам…
Аз съм тук! И съм толкова твоя
точно колкото мога да съм…
Като тихите нощни порои,
дето все си измисляш насън…
И нарочно, и пак без да искам
все се сбъдвам от твойта целувка…
А повярваш ли колко съм истинска,
ще се спънеш в кристална обувка…
Можете да коментирате чрез: