Тя тайничко рисуваше слънца
на заледения прозорец вечер,
очакваше да дойде пролетта
и да прогони зимата далече…
Тя беше пълна цялата с мечти…
Светът за нея беше малко чудо…
За всичко бе готова да прости
и нежността във всеки да пробуди…
Тя вярваше наивно в любовта,
в сърцето и танцуваха сирени…
Живееше във къща от цветя
там някъде в безкрайната вселена…
Тя чакаше да дойде пролетта
и радости на всички да раздава…
Тя беше слънце, беше любовта
и никога не спря да се надява…
източник: личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: