Аз знам цветът на болката какъв е
и как коварно и двулико се мени,
и затова ти вярвам,че след думите,
които казах,страшно те боли…
Аз знам звукът на отказа какъв е,
животът просто ми го подари
и затова ти казвам,че след думите
на отказа ми,същият не си…
Аз знам лицето на една надежда,
стопена,как след нея се топиш
и затова ти вярвам,че изглеждаш
като помръкнала звезда самият ти…
Но знам каква е твоята вина,
една и съща в кръговрата на сърцето,
ти не отхвърли женската злина
на близките ти,за да бъдем с тебе.
Да оцелее тази красота,
която моето перо създава-
не беше стих за теб,не бяха два,
но ти избра да те боли-
като в раздяла….
30 юли 2000г.,София
Из книгата с лирика “Прелюдия към любовта”
източник: изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: