Аз не пестя от своята обич,
от усмивките там в душата.
От доброто в сърцето стаено
и от своята вяра.
До край се раздавам.
Не питай защо…
Не питай дали ме предават.
Аз нося пламък вълшебен в мен
и той, и той ме спасява.
И виждам в очите на хората,
една още жива надежда.
Не питай от къде иде умората,
тя просто е плесен…
Аз не пестя от своята обич,
аз до край се раздавам.
Аз живея днес и оставям след себе си,
тихи следи от любов във Безкрая,
за да ме има, когато ме няма…
източник: интернет
Можете да коментирате чрез: