Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана
да те сънувам.
А това е немислимо…
Иначе ще изглеждам замислен.
И времето ще се нарича Големия Сън.
И изведнъж ще разбера всичко.
И ще въздъхна: Не можа ли
някоя по-прилична смърт
да ме избере.
Ти от кой край си?
ще започне тя.
Аз съм от края на света
ще завърша аз.
Но преди да се случи всичко,
ела още веднъж, мое вечно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те гледах
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кръгла като нашия лунен вятър,
ръждясала като ветропоказател
кутията, в която крия
пистолета на баща ми,
защото…
Аз няма да умра като хората.
източник: facebook*
Можете да коментирате чрез: