“Алгоритъм на морала”- Росица Копукова

Някъде е черен, някъде е сив,
бялото по принцип рядко се намира,
другаде в червено, като цвят ревнив,
покрай нас минава, ярко гранитира.
Как да го познаем? Питате се вие.
Думите издават във момент на гняв.
Истината блясва, трудно ще се скрие,
лесно се усеща кой е цветно прав.
Фактите са тези, дето нюансират
делникът ни днешен. Няма богове.
Те са дали воля тънко, ювелирно
ние да открием кой къде снове.
Дръжте се за бяло. То е най-правдиво,
не е никак лесно, но е ведър цвят.
Ако се зацапа – малко некрасиво,
има прошка, има, в този земен свят!
Другото обаче много те подхлъзва.
Подлостите чезнат в тази чернота.
После , да ви кажа, просто няма излаз,
после ще потънем някъде в скръбта!

21 май 2020г., София

източник: изпратено ми лично от авторката

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *