И пламъчето се полюшва,
свещта запалена стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза…
Край нея светлина – съдбата на
актриса.
Фитил и восък – нищо сложно,
а преживяла толкова съдби,
негаснеща искрица в необятното.
В архивите будува и вярва може би,
че пак, когато нашите деца
пораснат и запалят свещ,
във прахоляка на игрите без поквара,
ще преоткрият свойта Блага вест.
И онемели пред паметта на пръстите,
не ще отминат оня парещ спазъм,
от който във сълзи се дави гърлото…
А пламъчето се полюшва:”Аз съм! Аз
съм!”
източник:изпратено лично от автора
Можете да коментирате чрез: