Така си расна цял живот – накриво,
като обратен знак, като зверче.
И днес, за да е равно и красиво,
дойде Човекът да го отсече.
Дойде уверен с тежката си брадва,
че този свят е тъй несъвършен
и даже и насила, трябва, трябва!
да бъде към тревата подравнен.
Отекна удар в битието глухо,
изви се към небето тъжен стон
и кривото дръвче самотно рухна
по силата на строгия закон.
Земята пак е равна и смирена…
Но зная аз, че в нечия следа
расте прекрасно неопитомена
една извънчовешка свобода.
Макар че някой все ще я извива,
защото този свят не е разбрал,
че туй, което в ниското е криво,
отгоре е красив диагонал.
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: