Смаляват се пристанищата в мен.
А залезът е знак, че съм живяла.
Каквото имам, е за ден.
Но нищо нямам.
Защото все броим ъглите в нас,
светът изглежда още по-безкраен.
Човекът за човека е компас
в несигурни пространства.
Оградите си всеки сам строи.
И сам си укротява тъмнините.
Едната част от себе си ще съхраним,
а с другото ще се разминем.
И все едно дали ще разберем,
че са едно животът и морето.
Смаляват се пристанищата в мен,
за сметка на крилете.
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: