Слънчев порив, роди светлина
и тогава във златно преля
беше лято със златни коси
на листа пръсна свойте лъчи.
И разхвърля от златото прах
и мечтая във него, без страх
и финни тревички, зелени трептят
показват ми свежест, нов път.
После идва внезапно нощта
а на другия ден есента
в цвят оранжево, в охра искри
и септември пристигна в зори.
Този вятър е полъх отнесен
идва с музика в хладната есен
аз минавам през всички сезони
слънчев вятър душата ми гони.
Картина: “Ветрове”, Петра Добревска
Акрил,платно,40/40
Стих: © Деница Петрова
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: