През прозореца навън,
светът в луда надпревара диша,
реват метални возила,
но чужда ми е тяхната надменност.
Ала едно напъпило дърво събужда мойте
сетива. И става с мене чудо – изгрява
светлина – божествена, над мен се
спуща.
Сърцето ми към тебе тръгва лудо,
не знае то трънливи пътища, прегради,
разлиства пролетни дървета,
Вселената избухва и превръща в обич!
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: