Тревата бавно се изправя.
Прелива песента в пръстта.
Но аз не знам какво да правя,
за да започна да раста.
И затова съм подслонена
в напуснат дом на клон висок.
Почивам в къща, украсена
със лунен прах и слънчев сок..
От разполовената черупка
текат и спомен, и мечта.
Ти чуваш как небето хрупка
под тежестта на обичта.
Не съжаляваш. Ти се смееш
на шанса да си тук сега.
Прикриваш в кичура белеещ
недоизречена тъга.
Дали по птиците ще стреляш,
дали ще гледаш как гнездят?
Дали ще стане за постеля
тревата край добрия път?
Дали ще дойде с теб момиче,
което да те окрили?
Дали листата ще надничат
да разберат, че те боли?
Тревата се изправя бавно.
Напускам: птицата дойде.
Ще полетя, за да не падна.
Не зная още накъде.
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: