В една прекрасна утрин
си преброих приятелите –
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима…
Да кажем – четирима…
А може би – петима…
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка…
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед…
Цял живот човек се учи
да брои до пет.
източник:slovo.bg
Можете да коментирате чрез: