Линии,
вагони –
гара.
Стар часовник
и перон.
Свирки,
облачета пара.
Общо:
сивочерен тон.
Мислиш :
безнадеждна проза.
Но разнищва се за миг –
дотърчи момиче с роза,
подаде я на войник.
Някой с кърпичка помаха,
слива се уста с уста.
Качва се старица плахо –
дълъг път ще мине тя.
Тук посрещат и изпращат.
Виждаш сълзи, чуваш смях.
Гара.
Тя за мен бе само страшна –
сам на нея се видях.
източник:literaturensviat.com
Можете да коментирате чрез: