Искам да ти кажа толкова неща,
а да започна , все не мога.
Прогонват мойта слабост женска,
думите на гордостта …
Едно дърво на склона недалеч,
стои само и все към мен
поглежда.
И става погледа ми остър меч,
и се забиват в мен
неказаните думи….
А есента дойде със свито
грозде
и не погалиха градината ми дъждове,
и обичта от мен е тъй далече,
и тишина нелепа,
разцепва
въздуха на две….
Няма лудост, няма!
И омраза дива няма!
Себе си не мога да открия
и звезда за новата ми обич
няма!
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: