“За да се спася,
от нищо не трябва да се спасявам.”
Иван Груев
С различни истини си пълним думите.
И всяко тръгване е оправдано.
Единият ми страх е роб на другия.
Не зная как се обяснява рана
и как се хвърлят камъни по другите,
щом вероятността да сме безгрешни
е общо взето нулева.
Но пак не губя вярата в човека.
Кое е по-значимо? Бягството
или нещата, от които бягам?
Обратно на какво е щастие?
И как се оцелява в маскаради?
Дърветата са дом. И къщите.
Зависи колко дълго ще сме птици.
Останалото е въпрос на търсене,
на гравитация и центробежни сили.
източник: профилът на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: