Тя отива да спи. Тя трепти от умора.
Този ден беше пълен със хиляди “не!”.
Натоварен до празно от хора и хора
и препълнен до горе с посивяло небе.
А нощта се разсипва прозрачно с мъглата.
Жълти призрачни лампи светят навън.
Тя съблича от себе си бавно тъгата
и гримира очите си с ягодов сън.
А леглото е тихо. С нацъфтели лалета.
С много място за нейния Той.
Тя се сгушва до него (поне във сърцето си).
И сънува любов. Сънува любов.
източник:caribiana.blogspot.com
Можете да коментирате чрез: