Девет бала любов
Девет бала любов и едно полудяло море.
Аз и ти… Между нас – синя бездна…
Девет бала любов. Вместо котва – сърце…
С теб потънем ли в миг, ще изчезнем.
Девет бала любов. И гердан от сълзи,
като дар за русалка ще спуснем.
Девет бала любов. Плуват тайни, нали?
И таят се на капки по солените устни?
Девет бала любов. А мълчат брегове,
в пясък скрили най-свят благослов.
До черупките мидени спят ветрове,
уморени от нашата синя любов.
Девет бала любов…после – пяна сребриста.
Над вълните ни нощем луната изгасва,
ала с изгрева нов пак надежди се плисват.
Девет бала любов. И копнежи за щастие…
*изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: