Тя някъде сега се лута
под тези млади дъждове.
Навярно е безкрайно глупаво
да чакам точно тук да спре.
Но чакам. Дремят в чекмеджето
наум изпратени писма,
пуловер още недоплетен,
добри, неказани слова.
А тя се лута помежду ни,
тревогите ни с плач пои…
Добрата вест, която чака
да станем просто
по-добри.
1998г
източник: профила на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: