Душата ми… Какво ли не видя!?
Насилвах я, предавах я и мамех.
Завлякох я на края на Света…
Буквално! Носех я през рамо.
Потисках всеки неин бунт.
Озъбвах и се – тя като роптаеше.
Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг!
А после… После се разкайвах.
Възкръсваше… Добра Душа!
Прощаваше ми (мъдрите прощават),
очакваше от мен да не греша,
аз все така й обещавах…
Опитвах се. Наистина! За ден…
На следващия – пак започвах
безмилостна война в самата мен.
Опитвах се да се надскоча.
Надскочих се! И за какво?!
Щастлива ли съм? По-щастлива?
Душата ми не може без любов…
Омръзнах й. И си отива…
източник: facebook
Можете да коментирате чрез: