Дъждът не гони хубавото време.
Нима душата може да измръзне?
На две пресечки мисъл съм от тебе.
Броя до сто. И ти рисувам слънце…
Понякога се случва много често –
едно го мислим, друго ни излиза.
„Живот” е синоним на неизвестност.
Опасно ли е? Просто е. Не влизай.
Светът е приключение за смелите,
а ние сме от тях, безспорно ясно.
Когато си натясно със проблемите,
броя до сто. И ти измислям щастие…
И нека да вали, дъждът е обич,
която ни измива до петите.
Щом има нежност, нека да е много.
Броя до сто. И в капките политам.
Можете да коментирате чрез: