Капчукът пее от години песента
за топлината на дома уютен,
за дружеската сила на дланта,
която се подава в миг най-труден.
Капчукът хвърля капки във пръстта,
за да напомни за началото и края
на земния живот. И аз в дъжда
окъпвам се във сребърна омая.
Дъждът измива спомени и те
по – чисти, по – красиви засияват.
И аз зад снежно – бялото перде
на всеки дом съдбата разгадавам.
2004г.,София
източник:изпратено лично от авторката
Можете да коментирате чрез: