Отново до мен си. Усмихваш се, мамо.
А минаха толкова много лета…
Отпускам глава върху твоето рамо,
край нас – аромат на липа.
Постлала си старите вестници, зная
и съхне по тях на липата цветът.
И днес, както някога, в моята стая
потайно вълшебства блестят.
Прегръщаш ме, мамо, и думи не трябват,
отгатва сърцето ти всичко за мен.
Сладни тишината, сладни като хляба,
разчупен с любов в тежък ден.
Съзнала отдавна, че по-свято нещо
от майчина обич и болчица няма,
горещо се моля по-дълго да сещам
дъха на липи и… на мама.
Ивелина Радионова
„ В тебе аз ще остана“
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: