“Една почти обречена Любов”-Павлина Соколова

Ще те обичам тихо. И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие…
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти, и допирът на пръстите…

Когато тихо спуска се нощта
и този град заспива уморен,
ще питам всяка мъничка звезда
къде си ти и мислиш ли за мен…

И само листите под моите пръсти
и моливът, докосващ ги с тъга,
зловещо тишината ще разкъсват,
за да напомнят колко съм сама.

Но тази самота – не ще разсееш,
защото, щом опиташ да преминеш
пропастта, която ни разделя
ще те погълне тя… и ще загинеш.

… Във друг живот – ще съм ти любовта.
Ти в този – ще ми бъдеш наказание.
Остава ми единствено това
да те обичам тихо.

И от разстояние…

източник:facebook

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *