Когато се докосват
душите,
танцът на устните
е излишен.
Когато те боли
от отсъствие,
представяй си за миг
снежните ми пръсти.
Рисувам душата ти
по стъкло
от кристално очакване.
Луната зъзне
прободена.
Невъзможно е само
възможното.
източник:facebook
Можете да коментирате чрез: