Тази жажда така ме изгаря,
нажежен е и въздухът вече…
С всяко вдишване теб си повтарям.
Всеки миг е на тебе наречен.
Във усмивката тебе си нося.
Във очите ми свещ си запалил…
А душата ми-лятна и боса,
си обменя със твойта сигнали.
Тази жажда е толкова стара…
В мен е сякаш отпреди да живея.
В този свят точно ти я разпали.
Или може би…идваш със нея…
картина и стихове: Розалия Лефеджийска
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: