Вървя напред,докато видя бряг,
пък седна да почина, да размисля,
посока правилна да хвана пак
и бъдещето малко да разлистя.
Не губя много време за това,
посока имам вечно начертана,
единна в действия и във слова,
така съм просто по съдба призвана.
И не обичам сбъркани конци
от хора, дето все не са на ясно
какво да правят. Искам първенци,
с които си партнираме прекрасно.
И ей така, се питам, на брега,
дали не съдя някога излишно.
Човек е само Божия творба.
Дано помогна и да бъде личност!
25 юли 2018г., София
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
Можете да коментирате чрез: