Зарад една жена намразих
навеки всичките жени.
Не бой се, ти не си онази.
Тя вече в своите старини
навярно някъде днес тлее,
не подозирайки дори,
че някога била е фея,
че с поглед-въглен прогори
душата на един нещастник.
Къде е? Що е? Днес не знам.
Но този въглен тъй опасен
ме спепели. И днес със срам
признавам си, че аз тогава
намразих всички, грях – не грях.
И просто, просто съжалявам,
че има три измежду тях,
които, във една събрани,
в мен богородично горят:
ти, майка ми и дъщеря ни.
Те трите само са огряни
от дух. А всички други – плът.
източник:facebook
Можете да коментирате чрез: