Научих се да бързам бавно.
Пътувам – винаги към вкъщи.
Усмивките деля по равно.
Мечтите и тъгата – също.
Научих се да бъда силна,
когато много ми се плаче.
Каквото дойде – ще премине.
И няма как да няма начин.
Научих се на нетърпимост
към индивиди без небе.
И пазя всичко най-любимо.
Научих се да казвам Не.
И всеки миг да бъде вечност,
и всеки дъх да е живот…
Научих, че съм най-човечна,
когато стана на любов.
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: