За теб…
Когато няма изход, даже път не виждам,
когато тишината в мен боли,
когато мъката като вълна приижда
и будя се обляна във сълзи,
ми стига само ти да ме погалиш
и да целунеш моето чело.
След всичките запалени пожари
остана нещо между нас добро.
Остана обич дето да ме грее,
и озарява моето лице.
Тя кара пак душата ми да пее,
докосва струна в моето сърце.
И май достатъчно е вечер,че се връщаш
при мен. Усмихваш се дори и уморен.
Достатъчно е, че те чакам вкъщи
да те попитам как е минал твоят ден.
Защото само с теб се чувствам жива
и знам, че ти си моята съдба.
Със теб единствено съм аз щастлива
защото аз съм твоята жена…
26.08.2014 г.
Можете да коментирате чрез: