Изведи ме за Коледа.
На брега заведи ме
без сама да те моля.
Остарях, но ме има.
Искам малко внимание.
Дъх на сол. Малко музика.
Шепа морско сияние,
морски вятър по бузите.
Да поседнем в капанче.
Не очаквам гурмета.
Чаша вино, калканче…
Да се люшне планетата.
Да се мае главата ми
от солта и от виното
и ще тръгнем обратно
към ръба на годината.
Намалява ни времето.
Но напук на болежките
да почувстваме шемета
на живота човешки.
източник: личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: