Изгубих някъде усмивката си бяла
и щастието някак отлетя.
След сълзите които бях проляла
остана само глуха самота.
Остана само пепел и разруха
в душата ми. И недовършен стих.
Отдавна слънчев лъч не влиза тука,
така и светлината не открих..
А исках само мъничко надежда,
аз имах нужда от една мечта
която на далече ме отвежда,
и кара ме отново да летя…
Но късно е. Не търся вече нищо.
В очите оня пламък не гори.
Замръзна даже топлото огнище…
Остана само споменът да ме боли.
13.09.2014 г
Можете да коментирате чрез: