Изморих се от болни амбиции,
някой все да ми рови в душата….
Завистта някак стана традиция…
Подлостта е до болка позната….
Постоянно се взираме в другите,
а не виждаме своите грешки!
В тъпи спорове времето губим…
Не говорим с никой човешки…
Все опитваме друг да очерним,
все злословим и все се оплакваме…
С някой друг все живота си мерим…
Своят някак за утре отлагаме…
А не виждаме как остаряваме…
Даже няма какво да си спомним…
Май от злоба дори оглупяваме…
И така и не ще се опомним…
източник: facebook
Можете да коментирате чрез: