Изпратих я. Тъгата. На почивка.
Спестявах доста дълго. За безсрочна.
Сбогуването включваше усмивка.
Посоката назад. Еднопосочна.
Инклузивът й беше пълен с екстри.
Нощувка надълбоко, там във ада.
Далече от света и от човешкото.
Със чифт обувки. Някак ви си Прада.
Да носи и да влачи, щом го може.
Да мъкне на гърбината си жалка.
Аз няма за какво да се тревожа.
Изпратих я докато беше малка.
И включих още много топло време.
Кошмарна жега даже и на сянка.
Един нацупен дявол, да я вземе.
И нея…
и едничката й сламка.
източник:интернет
Можете да коментирате чрез: