Имам нужда да чуя гласа ти,
в немотата на сивата стая,
да ме докосне гальовно, в този
шеметен свят, грубо нехаен.
Като полъх от перо кадифено,
радостта долетява при мене,
макар да не спира дъжда,
мразовит вятър навън да вилнее.
Бяла пролет разцъфва когато,
ме докоснеш с думи любовни,
нека ликуват сърцата, достигнали
висините на песните пойни.
картина и стих: Евгения Михалска
източник: facebook
Можете да коментирате чрез: