Имам седем тона умора по себе си.
И едно недоверие, на всичко отгоре.
Продължавам да пиша по звездните дневници,
а така да не ми се говори…
Да си хвана багажа и тръгна на някъде…
Май на никъде по – е за мене.
Стига вече търпене и чакане.
Имам нужда от свое си време.
Тази седемтонна умора – нахалница
ми тежи по клепачите вечер.
И сама се почувствах на себе си странна.
А пък тя ми лежи във ръцете.
Ще ми писне на шапката, още малко остава.
И тогава ще хукна на някъде.
Като стана пак себе си, ще се върна навярно.
Ако има кой да ме чака.
източник: facebook*
Можете да коментирате чрез: