“Има дни”-Ивелина Никова

Има дни, във които си мисля:
любовта ни приключи, умря.
И мълча до припадък, тъгувам,
и потъвам, потъвам в тъма.
Има дни, във които се губя
всред измамното чувство за радост.
И събирам парченцата лудост.
Младостта – разпилени пендари.
Има дни, във които съм рана
и подпирам небето метежно
да не падне, когато повярвам,
че сърцето скърпва надежда.
Има дни, във които умирам,
всеки дъх ме раздира, боли…
И безумно вървя без да спирам –
търся пак хоризонт за мечти.

 

Ивелина Никова
„Копнеж по слънце”