И аз съм като щъркела…сама.
И само болка пари под крилата.
А оня път небесен към Дома
остана цял… единствено в душата.
Но счупените пътища болят!
Не мога да настигна свойто ято.
Дори небето да ми подарят –
аз искам да намеря… само лято…
Едно последно лято! Но сега
Една самотна зима ме очаква…
Стоя на крак един. Стоя в снега.
И счупеното си крило оплаквам.
Седни до мен! Крилото превържи.
Опитай да превържеш и душата…
Гнездото ми последно покажи!
Аз… ще заровя в клечките тъгата…
И привечер към залеза червен
със клюна си замислено ще тракам…
Ако се връщаш винаги при мен –
по залез всяка вечер ще те чакам!
Заменям свойто скъсано небе,
и спомена за щъркелово ято –
за твоите единствени ръце!
За сламено гнездо. И вечно лято…
Из “Тази вечер Господ ме целуна” изд. Бряг, Русе
източник:личния профил на авторката във facebook
Можете да коментирате чрез: